3.2 Елементи, маркери (tags) и атрибути

Всички DTD написани на SGML имат някои общи черти. Това не е изненадващо, следвайки философията на SGML. Едно от най-очевидните проявявания е content и elements.

Документацията (дали една уеб страница, или книга) се състои от съдържание (content). Това съдържание се дели и подразделя на елементи. Маркирането е за да се дадат имена и да се определят границите на тези елементи за по-нататъшна обработка.

Например да разгледаме една книга. На най-горно ниво самата книга е елемент. Този елемент ``книга (book)'' очевидно съдържа глави, които също могат да бъдат разглеждани като елементи. Всяка глава съдържа други елементи като параграфи, цитати и бележки под черта. Всеки параграф може да съдържа други елементи описващи съдържание, като говор, име на герои в някаква история.

Може да разглеждате това като ``разбиване'' на съдържанието. На най-високото ниво имате едно парче, книгата. То се състои от други части, отделните глави. Те се състоят от параграфи, цитати имена и т.н.

Забележете, че можете да разделите отделните елементи от съдържанието без да прибягвате до SGML термини. Наистина е много лесно да се досетите. Бихте могли дори да оцветите с различен цвят отделните части на книгата, за да ги означите.

Разбира се ние нямаме електронен молив, така че имаме нужда от друг начин да означим кои елементи на коя част от съдържанието отговарят. В езиците написани на SGML (HTML, DocBook и т.н.) това става с помощта на tags (маркери, етикети).

Mаркер (tag) се използва, за да се означи къде започва определен елемент и къде свършва. Маркера не е част от елемента . Тъй като всеки DTD е написан за маркиране на определен тип информация, то той ще разпознава различни елементи и поради това ще има различни имена за маркери.

За елемент с име име-на-елемента началният маркер обикновено изглежда така <име-на-елемента >. Съответстващият затварящ маркер ще бъде </име-на-елемента >.

<p>Това е параграф. Започва с начален маркер
       за 'p' елемент и свършва с краен маркер за 'p' елемент.</p>

<p>Това е друг параграф. Този е по-кратък.</p>

Не всички елементи изискват краен маркер. Някои нямат съдържане. Например в HTML можете да укажете, че искате в документа да се появи хоризонтална линия. Очевидно линията няма съдържание, така че началният маркер е достатъчен.

<p>Това е параграф.</p>

&lt;hr&gt;

<p>Това е друг параграф. Хоризонтална лини&#255; раздел&#255; този от предишни&#255;
    параграф.</p>

От казаното до сега не става ясно дали елемент може да съдържа друг елемент. В примера за книгата, елемента книга съдържаше всички глави, които от своя страна съдържаха всички параграфи и т.н.

<p>Това е пример <em>paragraph</em>, където 
      н&#255;кои от <em>думите</em> са <em>подчертани</em>.</p>

DTD специфицира правилата описващи кои елементи могат да съдържат в себе си други елементи и какво точно могат да съдържат.

Елементите могат да имат атрибути. Атрибут може да има име и стойност и служи за добавяне на допълнителна информация към елемент. Това може да бъде информация показваща как трябва да бъде показан елемента, или да идентифицира уникално това появяване на елемента или нещо друго.

Атрибутите на елемент може да са написани вътре в началния маркер за елемента под формата на име-на-атрибут="стойност-на-атрибут".

В сравнително нова версия на HTML, <p> елемента има атрибут наречен align, които предизвиква подравняване на параграф от програмата показваща HTML.

Атрибута align може да приема една от четири предварително дефинирани стойности, left, center, right и justify. Ако атрибута не е дефиниран, подразбиращата се стойност е left.

<p align="left">Включването на align атрибута
 в този параграф е безсмислено, тъй като по подразбиране подравн&#255;ването е л&#255;во.</p>

<p align="center">Това ще се по&#255;ви в центъра.</p>

Някои атрибути могат да заемат само определени стойности, като left или justify. Други позволяват да въведете каквото искате. Ако е необходимо да включите кавички (") вътре в атрибут, това става с единична кавичка около стойността.

<p align='right'>Това е в д&#255;сно</p>

Понякога не е необходимо да използвате кавички около стойностите. Все пак, правилата за това са много точни и е доста по-приемливо просто винаги да слагате кавички на стойностите на атрибутите.

Информацията за атрибутите, елементите и маркерите е записана в SGML каталози. Различните инструменти на Проекта по Документация използват тези файлове, за да валидизират това което сте направили. Инструментите в textproc/docproj включват различни файлове, включително различни SGML каталожни файлове. Проекта по Документация за FreeBSD включва свои собствени набори от каталози. Необходимо е инструментите да знаят за наличието на тези каталожни файлове.